Създаване и история на читалището

Град Сопот играе важна роля в духовното развитие на България. В продължение на столетия сопотските манастири, църкви и училища разгръщат богат книжовен и просветителски живот. Изпълнени с родолюбие, в града работят пламенни патриоти, предани пазители и разпространители на българската духовност. Един от основните стожери на тази дейност е Народно читалище „Иван Вазов-1871“. Първите данни за наличие на читалище в град Сопот датират от 1870–1871 г. Началото е трудно, липсва подкрепа от по-заможните граждани и дълго време читалището не развива дейност, което прави впечатление и е отразено в редица дописки в тогавашния български печат. Но читалището явно е излязло от първоначалния застой, щом е могло през 1873 г. да подпомогне читалището в Цариград със значителната за онова време сума от 200 златни гроша.

За година на основаването на читалището се приема 1871 г., тогава то се е наричало „Братство“. Основатели са будни младежи, членове на местния революционен комитет /основан от Левски/, начело с учителя Ганчо Попниколов. Първи го подкрепят сопотските емигранти в Румъния, които пращат 25 турски лири и го абонират за в-к „Македония“ и сп. „Училище“. Читалището и революционният комитет взаимно се подпомагат. Читалищните членове събират помощи за революционното дело, а комитетът съдейства за поддържане на библиотека и читалня. Първоначално читалището е устроено в местното училище. Подредбата на помещението става възможна благодарение на отзивчивостта на сопотненци, които даряват маси, столове, книги, картини и други нужни предмети.

През 1871 г. се играе и първата пиеса пред публика – „Стоян войвода“. Тъй като тематиката на пиесата е неподходяща за пред турската власт, в началото се играе първото действие на „Многострадална Геновева“. Постановката има голям успех и се играе пред пълен салон в мъжкото училище. През 1872 г. се играе постановката „Райна княгиня“, а по-късно и постановката „Зла жена“. През 1874–1875 г. при изключителен успех минава представлението на „Многострадална Геновева“, което е описано от Вазов в „Под игото“ в глава „Представлението“. А приходите от постановката отиват за подпомагане на читалището и революционния комитет. Безспорен е приносът на читалището за създаването на онзи революционен кипеж, така добре описан в „Под игото“.

През юли 1877 г. град Сопот е опожарен и десетки жители са избити. Като следствие от това след Освобождението градът запада икономически и част от населението се изселва. Угасва и читалището, както много други из страната.

През 1895 г. в Сопот се провежда сбирка на учители за учредяване на Околийско учителско дружество, а на 9 ноември 1897 г. се възстановява и читалището под името „Искра” с председател енергичният и високообразован учител Владимир Мигев. По това време министър на народното просвещение е Патриархът на българската литература Иван Вазов, който изпраща на читалището 250 лв. държавна помощ и 100 лв. лично дарение. След смъртта на народния поет, читалището е преименувано и носи неговото име до днес.

През 1921 г. читалището се помещава във Вазовия дюкян. В града се поема инициатива за строеж на читалищна сграда. В продължение на десет години чрез волни пожертвования, вечеринки, забави и представления се събират средства за тази цел. В приспособения салон на Радиното училище се играят пиесите „Хъшове“ , „Майстори“ , „Големанов“, „Иванко“ и др. Така настъпва и нов подем на театралната дейност. Във връзка с откриването на Вазовските машиностроителни заводи през 1936 г. е проведена среща, посветена на Вазов, с народния артист Матей Икономов, чието име днес носи самодейният театрален състав към читалището.

На 10 април 1939 г. към читалището се открива и кино. В първите години след 1944 г. всички пристройки към салона са завършени и читалището става Дом на културата. Там се провеждат и изложби на местни художници: Никола Кръстанов, Теньо Милев, Иван Жеглов и др.На 9.07.1979г. е открита новата читалищна сграда – една от най-големите читалищни сгради в страната – със застроена площ над 3000 кв. м. Проектант на сградата е инж. Ив. Пеев, архитект – К. Стоянов. Сградата разполага с оборудвана сцена и 500 места в зрителната зала, 2 гримьорни, танцова зала, 4 репетиционни стаи, 2 фоайета за изложби и събития. В горното фоайе на сградата има стенопис на Вазов и герои от неговите произведения. Автор на стенописът е известният български художник Йоан Левиев /1979г./.

Пред сградата на читалището се намира паметникът на Иван Вазов, дело на скулпторите: Иван Блажев, Георги Гергов и Илия Илиев, архитект е Илия Дамянов – 1955г.

Членове на настоятелството и проверителната комисия: